Патрон
ВАСИЛ ЛЕВСКИ – Апостола на свободата
За поколения българи Васил Левски е Апостола на свободата – идеолог и организатор на българската национална революция. Роден е като Васил Иванов Кунчев, но в историята остава като Левски. Съвременниците го описват като буден и красив младеж, роден лидер. Животът му минава през много перипетии, а за подвизите му още приживе се разказват легенди. Левски е обесен от турските власти, преди да навърши 36 години. Макар и толкова млад, той вече е създал огромна мрежа от революционни комитети. Авторитетът му е толкова голям, че привлича за каузата най-успелите и образовани българи – от учители и духовници до търговци и заможни земеделци. Левски кръстосва България и лично убеждава сънародниците си, че могат да извоюват свободата си срещу могъщата Османска империя. Заветите и идеологията, които проповядва, го нареждат сред най-великите му съвременници в Европа.
1837
РОДЕН В КАРЛОВО
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Житейските неволи за младия карловец започват още на 14 години, когато баща му умира и заедно с двамата си братя трябва да се грижи за семейството.
1855–1859
ЙЕРОДЯКОН ИГНАТИЙ
От 1855 г. Васил е послушник при вуйчо си архимандрит хаджи Василий, таксидиот (събирач на църковните данъци и дарения) на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил. През следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.
1861
ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ
Манастирът се оказва тесен за душата на младия духовник. По това време се разнася вестта, че в Белград се формира легия – българска военна част, която в очертаващата се война между Турция и Сърбия ще навлезе в България и ще постави началото на освобождението ѝ. През 1861 г. йеродякон Игнатий оставя расото и перспективите за спокоен живот, а може би и за нелоша кариера в църковната йерархия, и заминава за Белград. Там постъпва в Първата българска легия на Георги Сава Раковски. Запознава се със стари войводи като Панайот Хитов, Филип Тотьо и Ильо Малешевски, както и с бъдещия легендарен четнически командир Стефан Караджа.
ЛЪВСКИЯТ СКОК
РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
В Белград Васил Иванов Кунчев става Левски – името, с което днес го знае всеки българин. Според легендата веднъж Раковски лично наблюдава ученията на легионерите и им заповядва да прескочат широк ров. Почти всички се провалят, но карловският доброволец прелита над окопа като лъв. Възхитеният Раковски възкликва: „Но това е левски (на тогавашния български език – лъвски) скок!“ До вечерта всички вече наричат русокосия младеж Левски – прякор, с който той остава завинаги в историята. Скоро Васил доказва, че освен лъвска сила и смелост притежава и съобразителност. Когато избухва сблъсъкът между сърбите и турския гарнизон в Белград, легията атакува силно укрепената порта Варош капия и дава много напразни жертви. Тогава Левски предлага да се подпали кулата и скоро турците се предават, за да не изгорят живи. До истинска война между Сърбия и Турция обаче не се стига и сръбското правителство разпуска легията по искане на турското.
1863–1867
УЧИТЕЛЯТ
Доброволците се разпиляват. Левски известно време хайдутува с четата на Ильо войвода, а през 1863 г. се завръща в България. Малцина знаят, че бъдещият Апостол на свободата е бил и учител. През 1865–1866 г. преподава в село Войнягово край Карлово, а през 1866–1867 г. в Еникьой, Северна Добруджа. Освен че учи децата на четмо и писмо, той води патриотична пропаганда сред тях и родителите им, заради което е уволнен от местните чорбаджии.
1867–1868
ЗНАМЕНОСЕЦ И ЛЕГИОНЕР
През 1867 г. Левски преминава Дунав и окончателно се посвещава на революцията. През лятото става знаменосец в четата на Панайот Хитов, а след завръщането ѝ в Сърбия постъпва във Втората българска легия на Раковски. След разтурянето ѝ прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван от сръбските власти и хвърлен в затвора. След освобождаването си се прехвърля в Румъния. Неуспехът на четническата тактика го води до извода, че центърът на революционната подготовка трябва да се премести в България чрез мрежа от революционни комитети.
1868–1869
АГИТАЦИОННИТЕ ОБИКОЛКИ
На 11 декември 1868 г. Левски започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Втората започва на 1 май 1869 г. и по време на нея той основава революционни комитети. На 26 август се връща в Румъния през Русе.
1869–1870
БРЦК И ПРИВРЕМЕННОТО ПРАВИТЕЛСТВО
Левски настоява революционният център да се премести в България, но не среща подкрепа. В края на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на комитетската мрежа в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на „Привременно правителство в България“.
1872
ОБИРЪТ В АРАБАКОНАК
През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. В края на юни 1872 г. Апостола напуска Букурещ, връща се в България и започва преустройство на Вътрешната революционна организация. На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, защото знае, че посегателството срещу държавни пари ще предизвика засилени полицейски действия и масови арести. Подкрепя го единствено поп Кръстьо Никифоров, секретар-касиер на организацията. Опасенията му се оказват основателни: участниците в обира са заловени, а показанията на Общи нанасят тежък удар на революционната мрежа.
26 ДЕКЕМВРИ 1872
ЗАЛАВЯНЕТО
Левски получава нареждане от БРЦК и Любен Каравелов да вдигне въстание, но преценява, че условия за това няма, и отказва. Вместо това решава да прибере архивите на организацията от Ловеч. На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция край Къкринското ханче. Дълго време се е смятало, че е предаден от поп Кръстьо. Днес, макар и неофициално, подозренията на историците се насочват към друг ловешки свещеник – Марин Луканов. Документи, доказващи вината на който и да е от двамата, обаче липсват. Затова все повече учени смятат, че залавянето на Левски е въпрос на случайност, или по-точно на засилените полицейски проверки, в една от които той попада.
„Левски не е просто отбор.
Левски е идея, която живее в сърцата на милиони.“
Заветите на поколенията